Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 19 юли 2010 г.

Писмо в бутилка (И дано все някой го получи)


Скъпи спомени, много ви моля, не ме напускайте – аз обещавам прилежно да ви пазя... че само вие ми останахте.
Скъпа болка, много те моля, остани като обеца на ухото ми, че да знам за друг път кога да спра да се раздавам за някой, който после ще ме нарани.
Скъпи клошарю, много те моля, ако забравя да ти хвърля стотинка, развикай ми се. Та дано така да запомня, че парите в гроба няма да си взема. Че да ти ги дам.
Скъпи мои страхове, много ви моля, не се сърдете, че забравих за вас. Повече няма да се сетя. Няма от какво да ме е страх.
Скъпа моя песен, много те моля, извини ме, но не смятам вече да те пея. Забравих си гласа някъде по пътя. (Затова изричам туй в писмен вид).
Скъпи мой ден, много те моля, разбери ме – ти ме разочарова и затова на моменти се отказвах от теб.

Благодаря ви за разбирането!
Искрено ваша, Жената.

PS: Скъпа моя любов, на теб не ти се моля, на теб ти заповядвам – никога повече не ми напомняй за себе си. Ти просто много болиш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар