Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 26 юли 2010 г.

Не вечер, а начало


Това не беше просто вечер.
Това беше награда... за всичките онези нощи, в които самотен си копнял за тази жена и въпреки, че тя не е била до теб, ти си останал верен на нея... на копнежа си.
Това беше песен – песен за трепета, който изпитваш към тази жена вече години тъй силно и непреодолимо.
Това беше образ – най-красивия образ, който нощта може да види – две души, слети, вкопчени една в друга.
То бе обещание... за вечна взаимност и споделимост помежду ви, за две вечно сплетени ръце.
Това беше триумф – триумф на истинската обич, която не признава нито време, нито разстояние.
Това бе наздравица за получения тъй желан и чакан шанс.
Това беше празненство... празненство за запазения, вече споделен копнеж на сърцето.
Това беше начало. Началото на нещо по-красиво от онова, което можем да си представим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар