Това не беше просто вечер.
Това беше награда... за всичките онези нощи, в които самотен си копнял за тази жена и въпреки, че тя не е била до теб, ти си останал верен на нея... на копнежа си.
Това беше песен – песен за трепета, който изпитваш към тази жена вече години тъй силно и непреодолимо.
Това беше образ – най-красивия образ, който нощта може да види – две души, слети, вкопчени една в друга.
То бе обещание... за вечна взаимност и споделимост помежду ви, за две вечно сплетени ръце.
Това беше триумф – триумф на истинската обич, която не признава нито време, нито разстояние.
Това бе наздравица за получения тъй желан и чакан шанс.
Това беше празненство... празненство за запазения, вече споделен копнеж на сърцето.
Това беше начало. Началото на нещо по-красиво от онова, което можем да си представим...
Това беше награда... за всичките онези нощи, в които самотен си копнял за тази жена и въпреки, че тя не е била до теб, ти си останал верен на нея... на копнежа си.
Това беше песен – песен за трепета, който изпитваш към тази жена вече години тъй силно и непреодолимо.
Това беше образ – най-красивия образ, който нощта може да види – две души, слети, вкопчени една в друга.
То бе обещание... за вечна взаимност и споделимост помежду ви, за две вечно сплетени ръце.
Това беше триумф – триумф на истинската обич, която не признава нито време, нито разстояние.
Това бе наздравица за получения тъй желан и чакан шанс.
Това беше празненство... празненство за запазения, вече споделен копнеж на сърцето.
Това беше начало. Началото на нещо по-красиво от онова, което можем да си представим...
Няма коментари:
Публикуване на коментар