Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 23 юли 2010 г.

Животът на Мария - момичето, което си мислеше, че животът й е филм


Смея да попитам, извинете, кой го режисира тоя филм? Главна героиня ли съм или това е някакво грешно впечатление, заради декорите (криви огледала)? А къде трябва да играя кулминационните сцени, имам ли въобще някакво място на тая снимачна площадка? Защото ми се струва, че аз само тичам и не се задържам на едно място... Тичам, тичам към него. Настигам го и после аз започвам да му бягам. Тичам бързо, а изведнъж спирам рязко и сменям посоката. И започвам да тичам към нов Него. И пак така – тичам, тичам, настигам го... и беж да ме няма – бягам като опарена. А така и не се изгарям, белези нямам по ръцете. Нито по сърцето.
Та, кой го режисира тоя филм и ще ми отговори ли – какво правя, каква е моята роля? Тия другите статисти ли са или и те са с главни роли? Аз добрата ли съм или лошата? На кой епизод съм и каква е заветната цел? Това като “Дързост и красота” ли е – безкраен филм? И няма ли да пуснете вече реклами, че се уморих – почти деветнадесет години работя без почивка... Дайде поне да пишкам, хайде, пуснете реклами. Нали от тях се печелят пари.
Та, не познавам режисьора, не съм чела сценария и незнам на кой епизод съм. Знам само заглавието на филма: “Живота на Мария - момичето, което си мислеше, че живота й е филм”.
Поне играя естествено.
Пуснете рекламите. Пишка ми се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар