Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 19 юли 2010 г.

Щях да те забравя


Де да беше рана – щях да те лекувам.
Де да беше огън – щях да те запаля.
Да бе война – аз щях да атакувам.
Да бе омраза – та тебе да намразя.

Де да беше гордост – щях да те погазя.
Де да беше спомен – щях да те забравя.
Де да беше вещ – аз щях да те запазя.
Да имах начин от теб да се избавя...

Де да беше сън – аз щях да се събудя.
Да беше песен – та да те изпея.
Да беше рана – щях да те лекувам.
Да бе до мен. До мен, а не до нея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар