Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 5 юли 2010 г.

Veni. Vidi. Vici. (ТЕБ)


Имах мечта да имам теб. Сега имам теб, но нямам мечта!

Къде ли не пътеки прокарах.
Много спомени стари изтрих.
С всеки близък се скарах.
Вятърни стихове тихо редих...

Колко небесни кули руших.
Как се скарах с вятъра.
Колко влюбени в мене затрих.
Сприятелих се даже с Дявола.

Станах част от Вселената.
Горях и във огън, топях се във лед.
Смених на живота си темата.
Това всичкото... заради теб!

Накрая успях и превзех те.
Дойдох, видях, победих!
Да си мой доживотно заклех те...
А тогава нещо ново открих.

Че тебе не искам предаден
Че не те обичам победен.
Влюбена била съм в бляна си...
А във тебе – не съвсем!

Няма коментари:

Публикуване на коментар