Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 21 юли 2010 г.

Нищо за казване


Искам да ти кажа, че те обичам безкрайно много.
Искам да ти кажа, че ми липсваш повече от всичко на света.
Искам да ти кажа, че искам да ти кажа толкова неща.
Искам да ти кажа, че ти всичко това го знаеш, но аз пак искам да ти го кажа.

Искам да ти кажа, че... всъщност, май нямам нищо за казване.
Толкова говорих през тия години, че си разказах и майчиното мляко.
Разказах коя съм, каква съм, на къде съм тръгнала...
Какво очаквам, какви са страховете ми и защо те обичам толкова...

Всъщност, май наистина нямам нищо за казване.
Казах всичко и както има една приказка: който разбрал – разбрал.
Дано си ме разбрал, че сега не казвам нищо, защото нямам нищо за казване...
... а всъщност ти казвам толкова много... защото все пак говоря.

А се кълнях, че вече няма. Никога. (Да ти говоря).
Всъщност, наистина нямам думи за казване.
Имам само... имам само обич за споделяне!

Няма коментари:

Публикуване на коментар