И ти ли, Бруте?!..

Ох! Прекалено близо са стените!
Задушават ме отдавна тез гранити!
Кога най-после аз ще видя ден?
И ще срещна погледа ти- страшно смутен?

От колко време стоя в тъмнината?!
А и вече забравих всички познати...
Никой мен не ще чака отвън
За майка си съществувам само насън!

Ти погуби ме! Прокле ме!
За някакви пари и малко време
Продаде ме без да се замислиш
И робиня станах, не орисница!

Ах, само да изляза, чакай ме!
Тогава ще видиш друга страна от моето лице.
Тогава ще видиш какво е да бъдеш продаден
Тогава ще видиш Отмъщение (ще ти бъде дадено)!

Тогава ще попитам: „И ти ли, Бруте
Стана такъв човек- безскруполен?”
От няколко момичета, такива като мен
Продадени тела, държани в плен!

И да знаеш-мене тялото не ме боли,
Но душата на клада ти изгори!
И да знаеш- има възмездие,
След време Аз няма да питам какво ти е!