Любовна параноя

Получаваш ли листчета със стихове сутрин?
Да, аз ги пращам.
Някой звъни ли на звънеца ти още преди утрото?
Да, аз всъщност звъня.
Чуваш ли някой да вика твоето име когато излизаш?
Да, аз те викам.
Усещаш ли някакси как в сърцето ми влизаш?
Да, искаш да влезеш.
Долавяш ли поглед впит в гърба ти?
Да, моите очи са.
Зад себе си усещаш ли стъпките ми много пъти?
Да, аз ходя зад теб.
А разбираш ли защо не ме виждаш, когато се обърнеш?
Да, защото аз съм невидима.
Помниш ли когато обещах, че от мен ще си обгърнат?
Да, помниш, разбира се.
И нали тогава казах, че винаги ще те преследвам?
Да, имам и такива сили.
Нали тогава казах, че за тебе аз ще съм последната?
Да, казах го, определено.
Сега усети ли, че мислите ти са подвластни?
Да, усетил си.
Полудяваш ли? По мен ли си захласнат?
Да, заклех те- полудяваш.
Сега навсякъде ти се привиждат моите очи?
Да, и затова се плашиш.
И живота ти без мен е толкова горчив?.
Да, заклинанието си опазих…