Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 3 ноември 2008 г.

Тебе гледам, другия сънувам...


Среща с тебе имам.
За закъснението няма обида.
Но друг аз чакам да премине,
Неговите устни пак да видя.

Нищо не усеща твоето сърце,
Няма си представа даже.
Но моето вижда неговото лице,
С поглед ме кара да се чувствам ухажвана.

В тебе много аз открих,
Но ти не си темата вече.
Теб до дъно те изпих,
Затуй от мислите ми си далече.

Гледам тебе, другия сънувам-
Аз на нищо вече не приличам!
И омръзна ми да се преструвам-
Тебе галя, другия обичам!

(Съжалявам!)

Няма коментари:

Публикуване на коментар