Къде, бе, тръгна ти без мене?!

Видях ли те?
Ти ли по стълбите заслиза?
Теб ли чух?
Ти ли си тук, до мене близо?
Олеле! Не си ти!
Това били са светлини!
Мираж!
Такива са ми всички дни!
Да, знам!
Повече от всякога е празна тая къща!
Теб те няма!
А аз не мога страницата да обръщам!
Без тебе
Много ми е празен всеки кът.
И знаеш ли?
Ти и кафето не си изпи тоя път!
А тая чаша
С мухлясало кафе, напълнена наполовина
Какво сега?
Какво да я правя? Стои вече цяла година!
И знаеш ли?-
На телевизора си счупих екрана
А освен това,
Си скъсах оная пола, набраната
Кой?
Кой сега ще ми оправи телевизора?
Ами полата?
Без нея нямам много добра визия...
Вярваш ли-
За теб се сещам всеки, всеки миг?
Писна ми!
Накъдето и да се обърна само твоя лик...
Къде?
Къде, бе, тръгна ти без мене?
Върни се!
Ела и вземи ме със себе си!