Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!
Никога не казах нищо за това,
Че да бъдеш ти до мен, аз те умолявам!
Никога не те погледнах честно във очите!
Никога не се почувствах Твоя!
Аз и ти така и не изгонихме мъглите!
Не изгонихме и от дъжда пороя!
Никога не казах: „Много те обичам!”,
Аз и никога не съм го чувствала.
На теб не можех в любов да се вричам,
Защото никога не съм го искала!
Но може би щах да те обичам,
Ако бяхме продължили като всички...
И в любов може би щях да ти се вричам,
Ако беше отключил само няколко вратички!
Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!
За което страшно много съжалявам!
Никога не казах нищо за това,
Че да бъдеш ти до мен, аз те умолявам!
Никога не те погледнах честно във очите!
Никога не се почувствах Твоя!
Аз и ти така и не изгонихме мъглите!
Не изгонихме и от дъжда пороя!
Никога не казах: „Много те обичам!”,
Аз и никога не съм го чувствала.
На теб не можех в любов да се вричам,
Защото никога не съм го искала!
Но може би щах да те обичам,
Ако бяхме продължили като всички...
И в любов може би щях да ти се вричам,
Ако беше отключил само няколко вратички!
Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар