Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 3 ноември 2008 г.

Страшно много съжалявам!


Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Никога не казах нищо за това,
Че да бъдеш ти до мен, аз те умолявам!

Никога не те погледнах честно във очите!
Никога не се почувствах Твоя!

Аз и ти така и не изгонихме мъглите!
Не изгонихме и от дъжда пороя!

Никога не казах: „Много те обичам!”,
Аз и никога не съм го чувствала.

На теб не можех в любов да се вричам,
Защото никога не съм го искала!

Но може би щах да те обичам,
Ако бяхме продължили като всички...

И в любов може би щях да ти се вричам,
Ако беше отключил само няколко вратички!

Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар