Една ръка не стига...

На майка ми

Една ръка не стига.
Винаги са нужни две!
Но на чия ръка доверие да имаш?
Със коя ще станат Две ръце?

Може ли приятелска да бъде?
Или, както мисля- не?
Не трябва ли майчина да бъде?
Това е доброто решение!

Майката се гледа като битие:
Въздуха, от който имаш нужда
И красивото около теб
И не може никога да бъде чужда.

В момент на слабост или на проблем
Не би могла да остави мен сама.
Само след секунди проблема е решен
И аз прегръщам майката една.

Най-искрено ми казва "Лека нощ",
Най-искрено от всички, знам.
И ме предпазва от кошмара лош,
Сякаш, че съм минала през храм.

И когато ме попита „Как си?” дори
Знам, че наистина ме пита
И виждам погледа й как от гняв гори
Ако й кажа, че не съм добре, разбита!

Една ръка не стига…
Винаги са нужни две!
Но щом ръката с майчина се вплита,
Непременно стават Две ръце!