Сандъка на детството

Отворих сандъка на детството,

детството твое, далечното.

Никога не си ми говорил за него.

Не ми даде спомените, избра лесното.

Отворих! Видях ти мечетата-

плюшени- сиви, кафяви и сини.

И книжките ти даже прочетох.

Лексиконите видях, попълнени лениво.

Любимия ти цвят е бил червеният.

Сега ми казваш хладнокръвно "черен".

Любимото ти ястие-филия с чубрица.

Сега цитираш сьомга, ребърца...

И имал си приятел на име Иван.

Сега не знам за него нищо.

Наричаш си приятелите "господин..."

Защо нямаш приятел един личен?

Намерих в съндъка конструктор.

Разбрах, че е бил подарък за Коледа.

Да, сега си инженер- конструктор,

но защо не си поиграеш веднъж с LEGO-то?

Защо не говориш за детството?

Защо от мен скри този сандък?

Страх те е да познавам за теб съкровеното...

Не искаш пред мен да си малък...

Помисли, аз искам ТЕБ да познавам!

Искам за мен да си просто дете.

Добре знам, че детската обич е чиста

и тя със детето расте...