Отворих сандъка на детството,
детството твое, далечното.
Никога не си ми говорил за него.
Не ми даде спомените, избра лесното.
Отворих! Видях ти мечетата-
плюшени- сиви, кафяви и сини.
И книжките ти даже прочетох.
Лексиконите видях, попълнени лениво.
Любимия ти цвят е бил червеният.
Сега ми казваш хладнокръвно "черен".
Любимото ти ястие-филия с чубрица.
Сега цитираш сьомга, ребърца...
И имал си приятел на име Иван.
Сега не знам за него нищо.
Наричаш си приятелите "господин..."
Защо нямаш приятел един личен?
Намерих в съндъка конструктор.
Разбрах, че е бил подарък за Коледа.
Да, сега си инженер- конструктор,
но защо не си поиграеш веднъж с LEGO-то?
Защо не говориш за детството?
Защо от мен скри този сандък?
Страх те е да познавам за теб съкровеното...
Не искаш пред мен да си малък...
Помисли, аз искам ТЕБ да познавам!
Искам за мен да си просто дете.
Добре знам, че детската обич е чиста
и тя със детето расте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар