Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 19 януари 2009 г.

От тук нататък...


Някъде във миналото ти направи грешка...

Когато аз разбрах се почувствах жалка, смешна.

Била е грешката изцяло на мой гръб.

Но ти се оправда- бил си "глупав", бил си "луд"...

Не ме интересува вече грешката изобщо!

Била е ситуацията дръзка, лоша...

От тебе искам само да я осъзнаеш

и с мен вече никога да не си играеш!

Смело, без болка аз гледам напред!

Гледам заедно как сме ние с теб...

Просто знай- от тук нататък прошка няма!

Без значение от грешката- малка ли голяма...

Бъди ми верен, а и вярвай в мен!

Бъдещето ни започва от този момент... ;)

2 коментара:

  1. Мдаааа, мъдро е да прощаваш грешките на другите. Ти си пораснала повече от други на твоята възраст. И все пак, остани си на 17, така ще си ОЩЕ ПО-ГОТИНА!

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно стихотворение! Много се радвам, че те познавам-толкова пораснал и зрял човек, както казва Ени! Браво Мариа!

    ОтговорИзтриване