Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 31 януари 2009 г.

Все си спомням за оная песен...


Все си спомням за оная песен,
Дето никога не ти изпях...
Все си спомням за оная есен,
В която никога не те видях...

Все си спомням за оная гледка,
Дето не знаех дали я харесваш...
Все си спомням за оная клетка,
С птичето, дето исках да разресваш...

Все си спомням за оная мъка,
Която с тебе никога не преживях...
Все си спомням за оная връзка,
С която аз не остарях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар