Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 13 юли 2009 г.

Вярвам ти


Вярвам ти, защото не изрече
Нито дума, от която да ме заболи.
Вярвам ти, защото не понечи
Да ме излъжеш мъничко дори.

Вярвам ти, защото откровено
Всичко каза, нищо ти не ми спести
Вярвам ти, защото наранена
От теб не съм била за миг дори.

Вярвам ти, защото ме обичаш
И от километри даже ти личи.
Вярвам ти и ти се вричам,
Че на мене можеш да повярваш ти.
Публикувано от в

2 коментара:

  1. Мама13 юли 2009 г. в 23:24

    Безупречен ритъм и рими! Браво! А дали трябва да вярваме само на тези, които не ни нараняват? Задавам си въпроса - искрени ли са Те?

    ОтговорИзтриване
  2. Eni14 юли 2009 г. в 19:57

    Това ми е любимото стихотворение като изпълнение. Споделям мнението на Катя за ритума и римите. Много ми харесва и като идея - особено последното изречение - силен финал :) Супер е, Миме!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)