Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 13 юли 2009 г.

Архивирани


Молбата си подадох за сърцето му.
Казаха ми, че ще трябва, щото много кандидатки сме.
Едни искат да изгледат детето му,
Други – просто да му изперат чорапите.

CV, снимка в цял ръст трябва ли?
Кажи ми, секретарке, още нещо друго?
Искам да ме одобри, важно е,
Но сред толкова жени би било цяло чудо...

Молбата си подадох за сърцето му –
Вече съм част от неговия женски архив.
Подадох я, защото одобри ли ме,
Той ще стане част от моя “глупави мъже - архив”

Не всички дами сме за архивиране.
И знаеш ли – ако искаш скъсай молбата.
Той нека си избира сред кандидатките,
На мен сам ще ми падне в краката...

1 коментар:

  1. Помниш ли как завършва оня стих на Евтим Евтимов, който започва така: "Вълните на морето са жени - избягали от къщите - окови..." Твоето "Архивиране" ми мирише на море. Асоциацията ми може да е неуместна, но ти ще се сетиш откъде идва тя. Темата е оригинална, финала - успешен, но трябва да се ползва попивателна хартия. Имам предвид, че може да го понапудриш, като махнеш онова "Секретарке" например. По шестобалната - 5.

    ОтговорИзтриване