Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 30 юли 2009 г.

Ти сложи заглавие на този стих


Да бъда себе си много време отказвах.
Лъжех, мамех, само се преструвах.
Толкова време нищо не казах,
А повече от това ти не си чувал.

Толкова години нищо не показах,
А това е всичко, което ти си виждал.
За толкова време аз нищо не дадох.
А това е всичко, което някога си имал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар