Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 13 юли 2009 г.

Която искаше да спре времето


Автобусът пълен е с мълчание,
а по поляните наоколо цветята не цъфтят.
Не усещам ни воня, нито ухание.
Даже липсват циганите, дето мантинелите крадат.

Лампите по къщите не светят,
нито чувам детски смях, ни плач.
Бабите от прозорчетата си не гледат.
И нито светлина е, нито здрач.

Боклуците от кофите за смет отсъстват
и двигателите на колите занемели са.
Ученици в часовете не присъстват,
ама те и чиновете също, като че умрели са...

Светът е спрял. Какво се случва?
Защо сама със себе си говоря?
А да, разбирам, нали много исках
времето да спра. И ето - мога.

Спрях го времето. Сега какво?
Исках да го спра, но не сама, а с мъж.
А да, полага ни се по желание едно,
пълно щастие не съществува, ни веднъж...

Тогава за какво ми е спрялото време?

2 коментара:

  1. Мила дъще,
    Сега е момента да ти кажа една голяма семейна тайна. Досега ти беше твърде малка и не знаех как ще го приемеш. Ето, време е да научиш Голямата Тайна:
    Пра-дядо ти не се казваше Джани Родари, а Иван Мутафчийски.
    Това е. Вече знаеш...

    ОтговорИзтриване
  2. О, наистина ли?!!??? С това спиране на времето вече незнам какво да си мисля...

    ОтговорИзтриване