Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 30 юли 2009 г.

Мило дневниче...


Мило дневниче, имам какво да ти разказвам.
Снощи разбрах, че няма Дядо Коледа.
А ти като приятел защо не си ми казало,
Аз, глупачката, чаках кукла, че остаряла е моята.

Мило дневниче, сега трябва да играя със старата,
Скъсана, мръсна кукла. Омръзна ми!
Мило дневниче, ами щом няма Дядо Коледа,
Тогава любовта съществува ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар