Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 13 юли 2009 г.

Жената


Ти я срещна и сега се чудиш
Тя ли е? Това ли е жената?
В мислите си ти започваш да се губиш
В мислите си за жената в тишината.

Мечтаеш ли в нощите си многобройни
До тебе да е точно таз жена?
И в дните натоварени и неспокойни
Да споделяш всичко само със една?

Ако да, значи твоята Жена се тя нарича
И ще прекараш с нея всичките си дни.
Ако да, значи много силно я обичай,
Защото щом Жена е, ще бъде търсена от не една и две страни.

1 коментар:

  1. Започва нежно, лично и лирично. Върви с мелодия и малки срички. Финала има нужда да се "пипне", но не с маша, а с кадифени ръкавици. Оправи само последното изречение и ще стане любимото ми стихотворение. Само че не знам как - ти ще измислиш...

    ОтговорИзтриване