Денят дойде. И смисъл вече няма.

Дали ще дойде ден, във който аз и ти ще се забравим?
Срещайки се на улицата, главите да извръщаме?
Дали ще дойде ден, когато в миналото всичко ще оставим?
И ще спрем в моменти трудни един към друг да се обръщаме?

Дали ще дойде ден, във който ще изгасне този пламък,
Който в гърдите ни от отдавна силно гори?
Дали ще дойде този ден? Дали? Или пък няма?
Дали ще мога аз да те забравя? Ами мене ти?

Дали ще дойде ден? Аз знам, ще дойде. Даже
Напорито от известно време чука на вратата.
И аз и ти го чуваме. Не отричаш, нали, така е?
Просто време беше – разделят се нашите два свята...

А хубавото в ситуацията е, че не ни боли.
И аз, и ти просто не усещаме никакъв пламък.
И вече спокойно извръщаме един от друг глави
Денят дойде. И смисъл вече в мен и тебе няма.