Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 15 юли 2009 г.

Слушай ме сега, момиченце!



Слушай ме сега, ще поговориме на тема “Той”!
От хорски приказки разбрах, че от тебе е осъден
На мъчение. Ти наддала си жесток и силен вой
И сега да живее намръщен пак е той принуден.

Сега го лъжеш, за да му върнеш някаква нищожна грешка.
Виж, момиченце, по-добре кажи му сбогом,
Вместо заради теб приятелите му да го наричат “Смешко”
И сърцето му от теб да е разпръснато на хиляди микрона.

Да, от много време той за мен е минало,
Но, разбери, с него ти няма да се подиграваш.
Въпреки, че всичко между мен и него е отминало,
Държа на него и няма да ти позволя да продължаваш

Да го караш ти да се ядосва и да го осъждаш,
Че коя си ти - слънцето заради теб да потъмнява?
Хайде, хващай си парцалите и на момента ти изчезвай.
Той не момиченце, а истинска жена си заслужава...

Няма коментари:

Публикуване на коментар