Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 10 януари 2011 г.

Отвей ме, ветре...


Ветре, спри да вееш в косите ми и ми отдели малко време да си поговорим. Човешки искам да си поговоря с вятъра.

Ветре, ти си навсякъде, ти виждаш всичко. От тебе няма начин и прашинка да се скрие. Моля те, гледай, наблюдавай любовта ми, ветре - нека си остане същата.

Ти си могъщ - контролираш пясъците, ароматите, мелодиите. Няма стихия способна тебе да спре. Ветре, направи и любовта ми такава. Направи я толкова могъща, че да няма стихия, способна да я спре.

Ветре, ти си вечен. Теб те има откакто свят светува и ще те има докато изобщо има свят. Направи и любовта ми такава - вечна, непокътната... завинаги.

В замяна ти се давам. Цялата. Отвей ме накъдето си поискаш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар