Вплиташ ми се надълбоко във косите,
и те чувствам близък като пъпна връв.
В кожата ми си, а пак ми липсваш.
И май си път, и въздух, че и кръв.
Вместо цвете, чувствам се коприва.
Че няма те до мене целия накуп.
Влюбена съм, но съм полужива.
Тропни ми с камък по самотния капчук.
С теб съм честна, не позирам.
От любовта ми случва се апокалипсис.
Безумно те обичам, а не те намирам.
Знам, че има те. Но липсваш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар