Някак храстите се превърнаха в цветя,
а звуците запяха като песни.
Перото ми започна да изписва думата "завинаги",
а сънищата ми се сляха с реалността.
Някак сушата на лицето ми се замести от перманентна усмивка,
а паяците вместо паяжини решиха да плетат пердета.
Някак всичко се сдоби със смисъл.
След като ти дойде в живота ми...
От този ден нататък
днес стана недостатъчно определение за време,
мечтите се преродиха в планове,
а бащината ми фамилия... ми стана тясна.
И ето, всичко се сдоби със смисъл. Защото ти дойде в живота ми...
Пардон, живота ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар