Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 23 януари 2011 г.

Защото ти дойде в живота ми...


Някак храстите се превърнаха в цветя,

а звуците запяха като песни.

Перото ми започна да изписва думата "завинаги",

а сънищата ми се сляха с реалността.

Някак сушата на лицето ми се замести от перманентна усмивка,

а паяците вместо паяжини решиха да плетат пердета.

Някак всичко се сдоби със смисъл.

След като ти дойде в живота ми...

От този ден нататък

днес стана недостатъчно определение за време,

мечтите се преродиха в планове,

а бащината ми фамилия... ми стана тясна.


И ето, всичко се сдоби със смисъл. Защото ти дойде в живота ми...

Пардон, живота ни!





Няма коментари:

Публикуване на коментар