Падаше ми от клепачите и пепел,
а зениците обичаха ми да кървят.
Гласът ми чуваше се като вопъл
и вещици ми се явяваха в сънят.
Сладкото понякога ми бе тръпчиво
и понякога не виждах път, а стъпки.
Хората не бяха питомни, а диви,
спомените бяха смешни кръпки.
Давех се във локвите от време
но оцелях. Оцеляла ме намираш!
Обаче оцелала, дявол да те вземе,
защо че съм преминала през лошо не разбираш?
А продължаваш да ме пробваш и блъфираш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар