Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 30 януари 2011 г.

Сънно отчаяние


Останах си по гола вяра
на прага на дома ти да клеча.
Позитивната енергия изкарах,
запазих негативната една.

И знам, че съм поредната такава,
дето вярвам на корема с пеперуди.
Преди не бях така. Тогава.
Защо събуди ги? Събуди...

Махам се от прага. И от тебе.
Ако искаш ме повикай. Не сега.
Ако искаш ме повикай нощно време -
бих дошла ти само във съня...


Няма коментари:

Публикуване на коментар