Размаза ми се погледа.
От взиране в миражите.
Гледам като луда.
Слухът ми ме остави.
Не ви послушах думите.
Оцелавам по принуда.
Душата си не пазя.
Мирата си не намирам.
Кракът ми смело дава газ.
Живота си не мразя,
ала често и не го разбирам.
Като в снощния последен час...
Обаче песен мога да запея.
Винаги да се усмихна мога.
Защото аз обичам!
Редовно си намирам панацея.
Тя не е непонятна, сложна -
тя е само искрена усмивка!
И след нея изведнъж проглеждам.
И слухът отново се изостря.
Още час душа крада.
Ето - действа панацеята.
Усмивката разхождам си.
Да натиснем пак газта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар