Десетки пъти са ми казвали,
че любовта не е за всеки.
Тя боляла, мачкала и смазвала,
нанасяла и рани тежки.
Аз обаче още вярвам в нея!
Аз всъщност съм неин екстракт.
Не е болка - тя е панацея.
Намерила съм с нея такт.
Не боли - ами лекува.
Не си тръгва - тя остава.
Тя не спи - а все празнува.
Не е камък - а жарава.
Не изгаря - тя ни топли.
И не тръгва без да я отпратим.
Идва само след наште вопли,
идва само след покана...
Аз я каних много пъти!
Идваше, не се оплаквам.
После гоних я и я отпращах,
а след нея идваше пък мрака.
Тоя път ще я запазя!
Тоя път държа я здраво!
Без нея... Мене да ме няма!
Със нея... Към безкрайност.
В нея вярвам и ще вярвам,
пък каквото ще да става после!
Пуснала съм я през входа главен.
И да боли... ми дайте още!
Страх не чувствам, нито болка.
Позволявам й да ме изпепели.
Нека от любов да изнемогвам!
Ако Любов е... трябва да горчи!
Дори и да боли... ми дайте още!
Дори и да боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар