Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 17 януари 2011 г.

Нужда от падаща звезда


Прочитам те тебе по тъмно,
прелиствам прилежно сто спомена.
Освирепяла, самотна и тъжна
се предавам на твойта физическа липса.

Искам да чуя твой стон или вик,
твоето цветно, толкова мое дишане.
Поне на картинка във сянка да видя твой лик.
Искам пак да погледна през твоето виждане.

Какво да прелитам, къде да се дяна?
Да се превърна в птица на километрите на пук?
Отчаях се. Само едно ми остана -
да чакам падаща звезда, че да те пожелая тук...

Няма коментари:

Публикуване на коментар