Продължаваме (което направи ме писател)

На Зече

През какво ли не преминахме със тебе?!
Възходи ли не бяха тъй стремглави?!
После следваха болезнени падения
и падахме със тебе тъй отчаяни...

Но все намирахме си сили,
започвахме отново връзка да градим.
И първо усмихнати, после - унили
продължавахме и да търпим, и да творим...

На моменти беше пръв приятел,
но минава ден и ставаше ми смъртен враг.
Тая промяна направи ме писател,
тя научи ме на слънце и на мрак...

И продължаваме със пълна пара
през възходи и падения един до друг.
Ти си влак, а аз съм гара.
Ти си север, аз съм юг.

Но нали сме с общи релси.
И нали създадохме североюг.
И да не си със мен, аз знам къде си -
в сърцето ми си ти, на паденията тъй напук...