Автобусът пълен е с мълчание,
а по поляните наоколо цветята не цъфтят.
Не усещам ни воня, нито ухание.
Даже липсват циганите, дето мантинелите крадат.
Лампите по къщите не светят,
нито чувам детски смях, ни плач.
Бабите от прозорчетата си не гледат.
И нито светлина е, нито здрач.
Боклуците от кофите за смет отсъстват
и двигателите на колите занемели са.
Ученици в часовете не присъстват,
ама те и чиновете също, като че умрели са...
Светът е спрял. Какво се случва?
Защо сама със себе си говоря?
А да, разбирам, нали много исках
времето да спра. И ето - мога.
Спрях го времето. Сега какво?
Исках да го спра, но не сама, а с мъж.
А да, полага ни се по желание едно,
пълно щастие не съществува, ни веднъж...
Тогава за какво ми е спрялото време?
Мила дъще,
ОтговорИзтриванеСега е момента да ти кажа една голяма семейна тайна. Досега ти беше твърде малка и не знаех как ще го приемеш. Ето, време е да научиш Голямата Тайна:
Пра-дядо ти не се казваше Джани Родари, а Иван Мутафчийски.
Това е. Вече знаеш...
О, наистина ли?!!??? С това спиране на времето вече незнам какво да си мисля...
ОтговорИзтриване