Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 13 юли 2009 г.

Принцът (или една остаряла отживелица)


Принцът на бял кон какво е
Дъщеря ми наистина няма да разбере.
От приказките само е останал спомен
В мечтите някъде на някое дете.

Мъжете вече принцове не са
И не търсят своите принцеси.
За голяма кола, за не една жена
За това мечтаят. Това те са.

Разкъсани са между мачове и мерцедеси,
Белот и многобройни руси дами.
Не питат как си, що си и къде си
И това ги кара да се мислят за Голями.

Жената ако търси принц, ще е нещастна,
Защото никъде не може тя да го намери.
Освен във къщи в приказки захласната,
Принцовете всъщност – стара отживелица.

2 коментара:

  1. Как го разбра?!? Всъщност, не е задължително да си омъжена, за да го разбереш! Ако обаче принца е отживелица, защо ние се преструваме на принцеси???

    ОтговорИзтриване
  2. Може би просто се чувстваме добре в рокли с кринолини, пък и само облечени в такива рокли, можем да претендираме за това, че принцовете вече са отживелица... Иначе трябваше да говорим "и ние, принцесите, сме вече отживелица"...

    ОтговорИзтриване