Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 6 септември 2010 г.

Още вярвам на сълзи


Още вярвам на сълзи.
Сигурно не са ме лъгали достатъчно.
Онези преди тебе. Благодари
им, моля те, но най-тържествено.

Още вярвам на сълзи.
Вярвам в тъй нареченото мъжко разкаяние.
Хора сме за да прощаваме, нали?
Носи се на искреност ухание.

Тук, около мен. Понеже вярвам.
Вярвам. Имам странни вяра и мечти.
Повярвай ми, и в тебе вярвам.
Още вярвам на сълзи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар