Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 14 септември 2010 г.

Вяра. Надежда. Любов.


Eто ме - тук съм. И няма какво да ме спре!

Зад мен е неизчерпаема сила!
Пред мен е безкрайна възможност!
До мен е истинско щастие!

Отляво ми е твоята подкрепа,
Отдясно – прегръдката на всички, дето ме обичат.
А в мене са усмивката, доброто и късмета,

Надеждата за светлината в края на тунела,
Вярата във моите женски сили,
Любовта към живота и слънцето...

Ето ме - тук съм. И няма какво да ме спре!


Няма коментари:

Публикуване на коментар