Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 14 септември 2010 г.

Понякога просто си заслужава


Понякога просто си заслужава да напсуваш неудачите, да се усмихнеш и да изкрещиш "МОГА ДА ПРАВЯ КАКВОТО СИ ПОИСКАМ!".
Понякога просто си заслужава да крещиш от щастие без да се интересуваш дали някой ще викне полиция за това, че нарушаваш обществения ред.
Понякога просто си заслужава да изядеш цял килограм шоколадов сладолед без въобще да се замислиш за калориите в него (майната им на калориите въобще!).
Понякога просто си заслужава ти сам да прецениш в какъв цвят вмомента свети светофара.
Понякога просто си заслужава да не спиш нощем, само за да посрещнеш зората. Точно тази зора. Не утрешната, не следващата - точно тази.
Понякога просто си заслужава да дадеш всичките си пари за глупава кожена гривна. Ама точно тази гривна.
Понякога просто си заслужава да се изкъпеш в парфюм... просто защото на теб ти харесва.
Понякога просто си заслужава да правиш каквото поискаш, както поискаш, с когото поискаш...
Понякога просто си заслужава дъха ти да спре. Не еднократно. Да спре заради рисковете, които поемаш...
Понякога просто си заслужава да обичаш, да обожаваш човека до себе си, да захвърлиш маската си в ъгъла и да му повтаряш по двеста петдесет и два пъти дневно, че го обичаш.
Понякога просто си заслужава да си кажеш: животът е един и аз ще го живея точно сега, точно тук, точно с този човек, точно с този парфюм, с тази гривна и с този килограм шоколадов сладолед...
Понякога просто си заслужава да бъдеш щастлив именно в този момент!
Понякога просто си заслужава!

1 коментар: