Узрели са ми устните достатъчно – вече мога с тях да разказвам сладки приказки за четирилистни детелинки... Най-после.
И порастнах достатъчно висока. Ти може и да ме виждаш като запетайка метър и шейсет, но аз Съм висока – стигнах слънцето оня ден.
На всичко отгоре даже и не се опарих... понеже вече съм голяма, та съм и достатъчно предпазлива. Не съм сигурна, но дори мисля, че слънцето се опари от моята лява ръка (и по-точно от дясната й половина).
А бе, въобще – голяма (работа) съм вече.
И порастнах достатъчно висока. Ти може и да ме виждаш като запетайка метър и шейсет, но аз Съм висока – стигнах слънцето оня ден.
На всичко отгоре даже и не се опарих... понеже вече съм голяма, та съм и достатъчно предпазлива. Не съм сигурна, но дори мисля, че слънцето се опари от моята лява ръка (и по-точно от дясната й половина).
А бе, въобще – голяма (работа) съм вече.
НО Айнщайн хубаво си го е казал: “Всичко е относително!”.
Голяма съм за приказки, за детелинки, за слънце, за парене, за всичко (та и кукли вече нямам), но се чувствам толкова малка, малка, малка... мноооооого мъничка...
За тоя голям, голям град, в който съм сама...
... сама и малка...
... твърде малка...
За тоя голям, голям град, в който съм сама...
... сама и малка...
... твърде малка...
... твърде сама и твърде мъничка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар