НЕ Е КРАЯТ

Сега от тебе искам нещо. И държа да го получа.
Искам обещание.
Обещай ми.
Че това не е края.
Че ще ме чакаш (и ще ме обичаш)...
Обещай!

Защото аз много те търсих – преминах през препятствия, през много дни и нощи, в които се чудех кой си, къде си, как ли изглеждаш и колко ли много ще те обичам. Не знаех как мирише кожата ти, коя е любимата ти песен и можеш ли да готвиш. Незнаех как ще ме наричаш на галено, ще харесваш ли маникюра ми и ще ме будиш ли нощем (ей така за идеята)... Но те обичах (преди да съм те срещнала). Безрезервно те обичах. До себеотрицание. И накрая те срещнах – и ти беше по-прекрасен, отколкото бях си представяла. И те обичах повече, отколкото мислих, че мога. И сега те обичам. Повече и от тогава.
Ами ако те загубя... заради разстоянието. Ами сега накъде?
Заслужаваше ли си толкова изстраданото чакане, това душевно изхабяване и после презареждането? Заслужаваха ли си усмивките, нощите?!... Ех, това чакане! Заслужаваше ли си, ако сега те загубя?!

Затова сега от тебе искам нещо. И държа да го получа.
Искам обещание.
Обещай ми (ама най-тържествено!)
Че това не е края.
Че ще ме чакаш (и ще ме обичаш)...
Обещай!