Достатъчният

В тези редове не използваме клишета.
Тук отказвам да звуча банално.
Няма да говоря за звезди, мечти и плюшени мечета,
а за това, което ми се случва. То реално е.

Тук не иде реч за тъй наречения ми единствен –
то е ясно – имала съм други и преди.
Тук не иде реч и за лъжата “той ми е последен”.
Глупаво е туй да се заричам. Е, нали?

Сега ще поговорим за реалните неща,
за реалното понятие, с което го наричам.
Аз викам му Достатъчен. Така
нито извисявам го, нито го обиждам.

Наричам го Достатъчен, защото знам,
че той мъжът е, който ме накара
да не търся следващия – тук и там...
Не знам дали последна е, ала туй е моята любима гара...