Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 20 септември 2010 г.

До нови срещи


До нови срещи, мамо!
Качвам се на самолета и изчезвам.
Ще те помоля да не плачеш само.
Аз отивам за добро, макар че няма да е лесно.

До нови срещи, татко!
Прегърни ме - имам нужда.
Няма да е лесно, няма да е кратко –
Но обещала съм ти – няма да ти стана чужда.

До нови срещи, обич!
Запомни едно – аз силно те обичам.
Ще ми липсваш. Ще ми липсваш много!
Ала ще запазя усмивката си – заради теб се заричам...

1 коментар:

  1. До нови срещи, дъще!
    Не изчезваш.
    Ти имаш свойто място във сърцето ми.
    Във твоя дълъг път ще бъдеш свързана
    и с мен, и с тати, и с Града.
    Където и да ходиш –
    не поглеждай
    назад, а все напред върви,
    опитай всичко и учи, детето ми!
    Кураж! На добър път!

    Mum

    ОтговорИзтриване