Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 15 септември 2010 г.

Толкова много щастие ни чака...


Хайде, любов!
Затягай колана и... тръгваме!

Толкова много пътища извървях,
че километража ми ще се спука твърде скоро.
Толкова много грешки направих,
че не запомних и една десета от тях.
Толкова много обувки си купих,
Че не успях да разбия токчетата на нито един чифт.
Толкова много песни изпях,
Че на радиата им омръзна от моето присъствие.
Толкова много пъти се усмихвах,
Че мимическите ми бръчки са повече от косите ми.
Толкова много градове видях,
Че омаловажих значението на столиците.
Толкова много мъже има по света,
А аз... аз искам само един. И той ми е напълно достатъчен.
Толкова, толкова много живях,
А житейският ми опит май на кота нула е.
Толкова много ни предстои, любов!
Време е да затягаме коланите. Тръгваме!
Толкова много търпение ще ни трябва –
Да минем през онези девет кръга и да оцелеем. Заедно.
Ееех, а колко много щастие ни очаква –
Светът е пред нас и ни чака! Да не губим време!
Толкова много те обичам,
Че вече нямам търпение... за голямото щастие!
Хайде, любов!
Затягай колана и... Тръгваме!

1 коментар: