Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 21 септември 2010 г.

Писмо в... орех


Ще ти напиша писмо, в което ще разкрия себе си. В него ще бъда
неприсъщо откровена,
честна до червено,
потресаващо обезмаскирана...

Обаче

ще затворя писмото в орехова черупка. Вече месец хвърлям златисто ценното си време по осъвършенстване на технология за затваряне на писма в орехови черупки.
За теб ще бъде нужно и жизнено необходимо да (из)хвърлиш неимоверни усилия по “разопаковането” на писмото, а с него и на иначе банално детската ми душица.

Дано да (не) успееш!
... и все пак, желая ти късмет... с орехотрошенето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар