Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 17 септември 2010 г.

губя те


на А.
не мога да повярвам – губя те. много бавно, лекичко, с финес се изплъзваш от ръцете ми. но сигурно. губя те.

Не мога да повярвам – губя те! А животът ми... Животът ми е екстракт от твоя аромат, лириките на моята песен са изписани с твоя почерк, а вкусовите ми сетива са настроени на вълна “твоите гадни манджи”...
Сега на кой - на кой да пожелавам лека нощ? На кой да споделям как съм се скарала с мъжа си? Кой да ми чупи яйцата при отваряне на хладилника? Кой ще ми чете черновите на живота?! Кой ще опушва къщата ми с дима от черешово наргиле? Кой ще ми удря шамарите когато греша?! И кой ще пробва ленената ризи, подарък за мъжа ми?
За Бога, на чие рамо да плача сега?!

... не мога да повярвам – губя те. много бавно, лекичко, с финес се изплъзваш от ръцете ми. но сигурно. губя те.

Няма коментари:

Публикуване на коментар