Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 16 септември 2010 г.

До мен си и пак силно ми липсваш


Ненаситен е начинът, по който обичам теб.
Пъстър е погледът, с който те гледам. Щастлива.
И цветна е любовната музика наоколо нас.
Носи се мирис на любов, стенание и щипка канела.

До мен си и пак силно ми липсваш.
Потъвам безвъзвратно в променливия цвят на очите ти.
Цялата ми гръд крещи "ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ!"
Желая те силно, разбираш ли?! И липсваш ми...

Няма коментари:

Публикуване на коментар