Диалога за чехлите

- Ало!
- Здрасти, принцесо моя! Как си?
- Добре съм, мили мой, връщам се от пазар.
- Какъв пазар, красавице, нали вчера беше?
- Ама днес трябваше да купя още нещо.
- Какво, бе слънчице?
- Домашни чехли.
- Чехли? Че ти нямаш ли си чехли у вас?
- Имам си. Ама ти нямаш. Купих на теб.
- На мен?! Чехли?! Ха, ама аз не живея там. Аз у нас си имам.
- Да.
- Е, тогава за какво са ми тия чехли?
- За да дойдеш да живееш тук.
- С теб?
- С мен.
- Ама... нещо не разбирам. Ти нали искаше някаква там, как го каза, женска свобода, искаше да се наживяваш нещо, да имало тръпка, незнам си какво?! Как така сега да дойда?
- Ей така.
- Как "така"?!?
- Ей така.
- А свободата?
- Не ща я. Искам споделимост.
- А независимостта?
- Не ща я. Искам взаимност.
- А "твоите женски неща"?
- Не ги ща. Искам твоите мъжки чехли...
- Идвам.