
И аз не знам защо и как,
но неистово се разплаках днес.
Ей така, както по пътя си вървях,
разплаках се - без достойнсто и без чест.
Аз не съм такава, аз не плача.
Аз винаги се смея, винаги добре съм.
Вповече ми е това 'добре' обаче -
заради добре-то днес не знам къде съм...
И стиховете просто не ми идват.
Апетит нямам.. за храна и за живот.
Щом даже песните не ми се пеят.
Ето, разплаках се пак - и не знам дали от любов...
Помощ! Помощ! Аз не зная как се плаче.
Помогни ми, спри ме - мен не ми отива!
Не ме гледай как плача обаче.
Не знам дали разплакана за тебе още съм красива...
Няма коментари:
Публикуване на коментар