Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 20 ноември 2010 г.

Интимно. И дано си остане интимно!



Тогава когато се ровиш в косите й
приближи лицето си, ще усетиш моя аромат.
Но само недей да целуваш очите й -
очите се целуват на една жена на тоя свят.



Тогава когато тя драска гърба ти
драскотините ще бъдат с моя форма.
Но само недей да захапваш тила й -
това е моя марка. Да си остане Моя, моля!



Тогава когато преплиташ нозете й
мелодията тяхна пак за мене ще шепти.
Но забранявам да се вплитат ръцете ви,
че вплитането все за мене ще крещи!



Притежавай нейното тяло. Ти си, Дон Жуан!
Но не забравяй - сърцето ти при мене е, сам0.
Незащитено. (Ако разбера за нея) е в капан,
а не искам да го смазвам. Дано не разбера, дано!


Няма коментари:

Публикуване на коментар