Аз пак съм тук. Старата себе си.

Здравей! Аз пак съм тук. Старата себе си.

Онази.. безочливо щастливата, глупаво усмихнатата.

Беше забравил за нея, нали? Да си призная - аз също?

Но ето, че се върнах. Здравей! Аз пак съм тук. Старата себе си.

Очакваше ли ме? И липвах ли ти?

Липсваше ли ти старата Мен?

Липсваше ли ти онази... пеещата, безпричинно зарадваната,

онази... влюбената в малките неща?

Онази, която Обича света? Онази, която нарича себе си не пролет,

а Лято!

Липсваше ли ти? Незнам. Но на мене много.

Здравей, стара себе си! Аз пак съм тук. Старата себе си.

Завърнах се с песен и смях,

с няколко стъпки напред...

Аз обичах да съм себе си и си липсвах до безумие! Старата себе си. Здравей, Аз!