Пътека - дом. В случай, че не те е страх...

Може ли пътеката да ми е дом?

Пътеката във парка, моята любима...

За легло да ползвам тревата, а небето да ми е подслон.

Няма да си готвя в тенджери, а в рими...

Ще се къпя в листата, ще заспивам сама.

Ще говоря със птиците, мойте приятелки.

Ще се приспивам с звука на близката бавна река.

Ще се лиша от лукс, от показност, от градските...

Може ли пътеката да бъде моя дом

щом само там, по нея е стъпвал твоя крак?

Един романтически сподавен стон

ми шепне "Може! В случай, че не те е страх..."